fallback

Лагард намекна за по-силно увеличение на лихвите към септември

Ако темповете останат над целевото равнище за целия период, през деветия месец на годината ЕЦБ може да увеличи лихвата с 0,50 пункта

16:34 | 09.06.22 г. 9
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

На заседанието си през септември Европейската централна банка (ЕЦБ) може да увеличи лихвите с повече от 25 базисни пункта, ако дотогава прогнозата за инфлацията не се върне към целевото равнище от 2%. Това прозираше и в решението на директорите, но по време на последващата пресконфенция председателят на ЕЦБ Кристин Лагард бе попитана неколкократно изрично за тази възможност.

Това, което прави впечатление в новите прогнози за инфлацията, е, че сега ЕЦБ очаква темпове на инфлация над целевото равнище от 2% за целия период. Ако това не се промени през септември, тогава тя ще вземе решение за по-силна стъпка по отношение на лихвените проценти.

ЕЦБ също така коригира прогнозите си за растежа в еврозоната. Тя очаква, че последиците от войната в Украйна първоначално ще се отразят на растежа през тази и следващата година. Въпреки това централната банка вижда и условия за по-нататъшен растеж, като например повторното отваряне на икономиката след пандемията или доброто състояние на пазара на труда. За 2024 г. ЕЦБ повишава прогнозата си. Ето и очакванията: 2022 г.: 2,8 % (март: 3,7 %) 2023: 2,1 процента (2,8 процента) 2024 г.: 2,1 процента (1,6 процента)

По-рано днес Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че ще прекрати покупките на облигации в края на юни тази година. Понастоящем те все още възлизат на 20 млрд. евро месечно, но от юли ще бъдат сведени до нула. Освен това централната банка обяви първото от почти единадесет години насам увеличение на лихвения процент през юли. Лихвеният процент по депозитите, който е от решаващо значение за паричната политика, ще бъде увеличен с 0,25 процентни пункта.

В началото на пресконференцията Лагард благодари на ръководителя на нидерландската централна банка Клаас Кнот за гостоприемството. За първи път от 20 години насам Съветът заседава в Нидерландия.

В началото на речта си ръководителят на централната банка потвърди, че ЕЦБ продължава да преследва целта за ценова стабилност в средносрочен план. Централната банка счита, че ценова стабилност има при ниво на инфлацията от около два процента.

„Високата инфлация е голямо предизвикателство за всички нас. Управителният съвет ще се погрижи инфлацията да се върне към нашата цел от два процента в средносрочен план“, каза Лагард.

Доходността по десетгодишните германски бундове реагира на съобщенията на ЕЦБ. След публикуването на решенията в 14:45 ч. тя се повишава значително. Очевидно решението отива по-далеч, отколкото инвеститорите са очаквали. Еврото поскъпна спрямо долара с 0,5% до 1,0767 долара, което е най-високата стойност от 31 май насам. Трейдърите увеличиха залозите за повишаване на лихвените проценти, като прогнозираха увеличение със 150 базисни пункта до декември, коментира Bloomberg.

Повече от час след решението на ЕЦБ германският DAX се срина. Преди всичко високите инфлационни очаквания на централната банка подхранваха опасенията на инвеститорите относно лихвените проценти и икономиката. DAX загуби 1,7% до 14 206 пункта. Индексът EUROSTOXX50 се понижи с 1,4% до 3737 пункта.

"Въз основа на актуализираната ни оценка решихме да предприемем по-нататъшни стъпки за нормализиране на паричната ни политика. В целия ход на този процес Управителният съвет ще запази отворени варианти, съобразяване с данните, поетапен подход и гъвкавост в провеждането на паричната политика. Първо, решихме да приключим нетните покупки по програмата за закупуване на активи (APP), считано от 1 юли 2022 г. Управителният съвет възнамерява да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, в продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо за поддържането на условия на изобилна ликвидност и подходяща ориентация на паричната политика", каза Лагард.  От ЕЦБ са подложили на внимателен преглед условията, които съгласно ориентира за паричната политика следва да бъдат изпълнени, преди да започне тя да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ. В резултат на тази оценка Управителният съвет е заключила, че тези условия са изпълнени. "Ето защо, и в съответствие с последователността в политиката ни, възнамеряваме да повишим основните лихвени проценти на ЕЦБ с 25 базисни пункта на заседанието ни по паричната политика през юли. В по-далечна перспектива очакваме ново повишение на основните лихвени проценти на ЕЦБ през септември. Калибрирането на това повишение на лихвените проценти ще зависи от актуализираната средносрочна перспектива за инфлацията. Ако средносрочната перспектива за инфлацията остане непроменена или се влоши, ще бъде уместно въвеждане на по-голямо увеличение на заседанието ни през септември".

"Трето, въз основа на сегашната ни оценка очакваме от септември нататък да бъде подходяща постепенна, но последователна тенденция на по-нататъшно повишаване на лихвените проценти. В съответствие с ангажимента ни да се стремим към средносрочна инфлационна цел от 2% темпът, с който ще коригираме паричната си политика, ще зависи от постъпващите данни и от това как преценяваме развитието на инфлацията в средносрочен план", каза още Лагард.

"Коригирането на инфлационните очаквания постави фондовите пазари на грешна вълна", казва пред N-TV портфолио мениджърът Томас Алтман от QC Partners. „Малцина очакваха такава значителна корекция нагоре", каза Алтман. Това прави много по-вероятни както по-големите стъпки на лихвените проценти, така и по-продължителния цикъл на повишенията. "Това не е просто стъпка, която правим, а пътешествие, което започваме", каза Лагард. 

Според Лагард свързаните с пандемията рискове намаляват, но войната продължава да бъде значителен риск за растежа. По-специално, основен риск би представлявало по-нататъшно прекъсване на енергийните доставки за еврозоната, както е отразено в неблагоприятния сценарий, включен в прогнозите. „Освен това, ако войната ескалира, икономическите нагласи могат да се влошат, ограниченията в предлагането да се увеличат, а разходите за енергия и храна да останат трайно по-високи от очакваното“, каза Лагард. По думите ѝ рисковете, свързани с инфлацията, са предимно възходящи и включват трайно влошаване на производствения капацитет на икономиката, трайно високи цени на енергията и храните, повишаване на инфлационните очаквания над целта на ЕЦБ и по-високо от очакваното нарастване на заплатите. Все пак, ако търсенето отслабне в средносрочен план, това ще намали натиска върху цените, поясни французойката.

„В обобщение, неоправданата агресия на Русия спрямо Украйна оказва сериозно влияние върху икономиката на еврозоната, а перспективите все още са свързани с голяма несигурност. Налице са обаче условия икономиката да продължи да расте и да се възстановява допълнително в средносрочен план“, обобщи Лагард.

Запитана за спекулациите относно нов инструмент за помощ за силно задлъжнелите страни от еврозоната, Лагард подчера, че ЕЦБ иска да предотврати силната дивергенция на доходността (фрагментация) в еврозоната, ако тя пречи на предаването на паричната политика към икономиката. „Ако е необходимо, ще използваме съществуващи инструменти за тази цел или ще разработим нови“. Тоест, ЕЦБ не е взела решение за нов инструмент за помощ, но банкерите оставят отворена подобна възможност, ако решат, че такъв инструмент е нужен.

Лагард подчерта също, че планираното за юли повишаване на лихвените проценти няма да окаже непосредствено въздействие върху инфлацията. Целта обаче е да се повлияе на очакванията на хората. Със стъпката ЕЦБ искала да покаже, че е решена да понижи инфлацията. Това би могло да окаже влияние например върху преговорите за заплати, където очакванията за бъдещата инфлация играят важна роля.
 
„Очакваме ли увеличението на лихвите да окаже веднага влияние на инфлацията? Не“, каза французойката. 
 
Запитана за т.нар. неутрален лихвен процент - нивото, при което паричната политика нито подкрепя, нито забавя икономиката, тя каза, че „съвсем съзнателно решихме да не го обсъждаме днес." Но по въпроса ще има дълъг дебат, увери гуверньорът. 

Цените на все повече продукти и услуги се повишиха рязко в развитите икономики, което е знак, че високата инфлация може да се утвърди като тренд. Според базирания в Париж мозъчен тръст на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) цените на около половината стоки от инфлационната кошница в еврозоната са се повишили с годишен темп над 4% през годината до април. Макар че още по-голяма част от кошницата в САЩ е обект на инфлационни темпове от 4% или повече - около 60%, растежът на цените се разшири значително и в двата региона.

Тази седмица ОИСР понижи прогнозата си за световния растеж за тази година с 1,5 процентни пункта до 3% и предупреди, че рязкото повишаване на лихвените проценти от страна на централните банки може да забави растежа още повече. Лихвените проценти се очаква да бъдат с около 2,5 процентни пункта по-високи през 2023 г. в сравнение с 2021 г. във всички страни, в които членуват предимно богати икономики, заяви ОИСР.

Със сигурност базисната инфлация в САЩ е значително по-висока от тази в Европа, което отчасти отразява много по-големите правителствени стимули, които насърчават потребителските разходи. Икономиката на САЩ надхвърли предкризисния си растеж, докато еврозоната все още изостава от него. Заплатите в САЩ нарастват на годишна база с около 6%, което е приблизително два пъти повече от темпа в еврозоната. В Европа има голям брой свободни работни места, но не толкова много, колкото в САЩ, в сравнение с броя на безработните.

Все пак инфлацията и от двете страни на Атлантическия океан изглежда се дължи както на силното търсене, така и на затруднения в предлагането, което е знак, че тя може да се задържи за известно време.

„Ние последователно подценявахме не само инфлацията, както в САЩ, но и последователно подценявахме растежа и динамиката на растежа, произтичаща от пандемията. Така че за високата инфлация в Европа трябва да е имало и елемент на търсене", заяви Клаас Кнот, който участва в Комитета за определяне на лихвените проценти на ЕЦБ като управител на нидерландската централна банка, на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, миналия месец.

Някои централни банкери на ЕЦБ, включително Кнот, предложиха банката да повиши основния си лихвен процент с половин пункт през юли, като по този начин повтори агресивния път, поет от Фед. Сега инвеститорите очакват общо пет увеличения на лихвения процент на ЕЦБ с четвърт пункт до края на годината.

Английската централна банка, Централната банка на Канада и Австралийската централна банка също повишиха основните си лихвени проценти и започнаха да намаляват обема на притежаваните от тях облигации през последните месеци. И в трите държави безработицата е на многогодишно или рекордно ниско равнище. И трите централни банки проведоха мащабни програми за изкупуване на облигации по време на пандемията.

Някои известни икономисти упрекват напоследък основните централни банки за тази стратегия. Мервин Кинг, бившият управител на Английската централна банка, заяви миналия месец, че политиците са вкарали твърде много пари в световната икономика в момент, когато много предприятия са били затворени. Сега централните банки рискуват да направят твърде малко, за да върнат целевата инфлация, каза той в интервю за Sky News.

„Ако просто печатате много пари в момент, когато произвеждате по-малко, имате класически случай на твърде много пари, преследващи твърде малко стоки, и резултатът от това е инфлация", каза Кинг.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:36 | 14.09.22 г.
fallback